Брюкселско зеле в тиган

Януари напредва, а последните две седмици бяха изпълнени с толкова много емоции, че сигурно ще ми отнеме още две да се приземя и да се върна към ежедневието си. Искам да пожелая на всички нас една здрава година, в която да имаме възможност да сме с близките и с приятели си и да се обичаме. Може и да звучи много простичко, но през последните две години прозрях, че поне за мен самата, това е най-важното нещо и без него всичко останало губи смисъл.

С началото на 2022 и аз като много други си направих своите новогодишни равносметки. Позволих си да се гордея със себе си за това, че с много смелост и упоритост успях да осъществя тази малка моя мечта за по-малко от 6 месеца. Имам още толкова много работа и идеи относно развитието й, но не се притеснявам, а се радвам страшно много и гледам усмихнато към бъдещето. Знам, че това нямаше как да се случи, ако не бяха всички мои близки и приятели, които през годините се впечатляваха от нещата, които готвех за тях и ме съветваха да се развивам в тази насока. Няма как да не съм благодарна за подкрепата, която получих от тях, докато работех по блога и след това. Разбира се половинката ми, която ме подкрепя във всичките ми нови идеи, интереси и занимания, изигра огромна роля в това изобщо да си позволя отново да мечтая и да вярвам, че мечтите не са нещо недостижимо и страшно, а са просто предизвикателствата на живота, които го правят толкова сладък накрая. Но стига толкова сладникави думи, искам само да кажа, че съм благодарна и изпълнена с енергия, щастие, любов и нямам търпение за това, което следва.

Поради определени причини си обещах да си позволявам малко повече да си почивам през идната година. 2022 явно реши да ми покаже колко сериозно е приела обещанието ми и още в първите си дни ме повали много неприятна настинка. В крайна сметка нямах друг избор освен да лежа, да си почивам и да се възмущавам как си пропилявам отпуската, докато се мъча да оздравея по-бързо. Всичко това може и да не е от голямо значение, но пък е причината да споделям с вас тази рецепта. Докато съм болна винаги гледам да хапвам плодове, зеленчуци и да приемам достатъчно витамини. Освен това обикновено нямам голямо желание или достатъчно енергия, за да готвя. Така се появи идеята за днешната рецепта.

Брюкселското зеле е пълно с витамини и е много подходящо за такива ситуации! Наясно съм с факта, че тези малки и красиви зелчици биват или мразени, или обичани от хората. Почти както с кориандъра, с тях също няма средно положение. Половинката дори смръщи нос като чу какво съм намислила, защото той се определя от първите (тези, които твърдят че не харесват брюкселското зеле). Е, как сега да не ви се похваля, че даже на него му се услади и си хапна с кеф? 😉 Доверете ми се и дайте шанс на това ястие, защото освен „бързо, лесно, вкусно“, е и здравословно!